Travel dreamer

DSC_1014А как ми се пътува.
След сутришния разговор между Цецо и Марина за високите сгради в Дубай, за сафарита, кораби и разходки на хиляди километри разстояние, сутрешната чаша чай бе различна.
Беше ми трудно да мисля дори за хилядите таблици, e-mail-и и документи, които трябваше да прегледам, попълня и подредя.
В главата ми се завъртяха онези палавите мисли за приключения, самолети, хотелски стаи, паркове и градинки, неизследвани улици, непознати храни, усмихнати незнайни хора.
Онова обсебващото планиране – къде да отидем, къде да спим, какво да видим, с какво да стигнем… а после с раница ръчен багаж и заредени с усмивка и очакване /или без/ да се потопим в неизвестното.
По малко от месец има до следващия самолет, а вече нямам търпение да стъпя на чужда земя.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>