Между суша и вода, между фантазия и реалност, с лабиринта си от канали, мостове и тесни улични, още със слизането си от автобуса на площад Рома, си давам сметка, че Венеция е един вълшебен микс от цветове и форми.

Кацаме привечер на летище Тревизо и след по-малко от час вече сме във Венеция. Настаняваме се набързо и отиваме да хапнем. Правим кратка разходка из най-северния от шестте административни района на Венеция - Cannaregio и се пребираме за почивка. 
Сутринта се събуждаме с гледка към църквата Santi Geremia e Lucia и чаша ароматно италианско кафе. Отправяме се към железопътната гара, от където си купуваме карта за пътуване с вапорето /vaporetto/ - месния градски транспорт тук.
Поради структурата си Венеция има 435 обществени и частни моста, които свързват 118-те острова, на които е построена.
Качваме се на вапорето линия 4.2. към немалко известния венециански остров - Мурано.
Разделен на девет малки острова и пресечен от голям канал, Мурано е известен с изящната си изработка на изделия от ръчно духано стъкло.
Завладяващата история на муранското стъкло започва през 1291 г., когато е решено стъкларските заводи на Венеция да бъдат прехвърлени на Мурано поради многобройните случай на пожари, причинени от пещите, в които са е обработвало стъклото.
Стъклото се прави от силициев диоксид, който става течен при високи температури. Именно в момента на прехода между течното и твърдото състояние стъклото става меко и ковко, което позволява на стъкларя да го оформи, за да създаде уникални и неподражаеми произведения. Опитът, придобит с течение на времето, е накарал майсторите стъклари от Мурано да открият, че използването на различни материали по време на обработка кара стъклото да променя външния си вид, създавайки уникални и внушителни визуални ефекти. Такъв е случаят с натрия, например, който се използва от майстора, за да направи стъклената повърхност непрозрачна, или с нитрата и арсена, които обаче се използват за премахване на мехурчета. Цветовете, техниките и материалите варират според резултата, който стъкларят се опитва да постигне. 
Разхождайки се из уличките на Мурано,в няколко от магазинчетата наблядавахме как се изработват малки фигурки и бижута от стъкло. В края на разходката си, решихме да посетим бившата църква  Santa Chiara di Murano, наречена днес The Glass Cathedral, в която майстори стъклари демонстрират как от течното стъкло и сръчни ръце се оформят красиви стъклени изделия. 
Цената на билета бе 8 евро и включваше вход за църквата,кратка беседа за историята на Мурано и 25 минутна демонстрация на изработка на стъклени изделия.
Бурано

В деня на откриването на Карнавала, решихме да вземем отново вапоретото /номер 12/ и да се отправим към цветния остров Бурано. 


Да посетиш Венеция означава да се адаптираш към нейните цветове и форми, към нейния мързелив начин на живот, че в края на краищата това е един от най-нереалните градове в света.