Една юлска събота сутрин, когато слънцето още не беше изгряло напълно над върховете, ние вече бяхме готови за тръгване. Предната вечер останахме да спим в близост до ЦПШ „Мальовица“, за да избегнем ранното пътуване и да започнем деня си с повече енергия.

Събудихме се рано, със свежия въздух на Рила, и в онова очакване, познато на всеки, който обича планината – да откриеш ново място и да минеш по нов маршрут – а този беше в плановете ни от дълго време.
Целта за деня бяха Йончево и Страшното езеро – два от най-живописните водни бисери на Рила, достъпни в рамките на един не твърде труден, но запомнящ се преход.

Начало на маршрута – откъде се тръгва?

Началната точка е ЦПШ „Мальовица“, веднага след хотел „Мальовица“. Оттук поехме по зелената маркировка, която отвежда до Йончевото езеро.

Първите крачки са по пътека в гъста гора. Дърветата пазят прохлада, птиците пеят, а лъчите на утринното слънце пробиват между клоните. Тази част от прехода е сравнително лека – наклонът не е стръмен, но постепенно се усеща как пътеката се изкачва.

След около час гората отстъпва място на открити поляни. Тук вече погледът се отваря – виждат се върхове и скалисти ридове, които подсказват, че сме в сърцето на Рила.

От ЦПШ „Мальовица“ до Йончево езеро

Около час и половина след старта стигнахме Йончевото езеро.
То е едно от онези места, на които ти носят усещането, че времето е спряло. Водата е спокойна и кристална, а околните върхове се оглеждат в нея като в огледало. Това е идеалното място за почивка и снимки, глътка вода и няколко минути сладки приказки.

Йончевото езеро носи спокойствие и хармония – усещането е, че планината тук е по-мека и гостоприемна. Но един поглед нагоре и вече усещаш, че маршрутът тепърва има да ти покаже по-драматичната си страна.

От Йончево към Страшното езеро

След кратка пауза продължаваме нагоре – вече по синята маркировка. Тук пътеката става по-стръмна и камениста. Изкачването е малко по-предизвикателно, но гледките компенсират всяка крачка.

Постепенно Йончевото езеро остава далеч долу, а хоризонтът се изпълва със сурови върхове и скалисти склонове. След около час и половина катерене стигаме и до най-внушителната гледка за деня – Страшното езеро.

Страшното езеро – величието на Рила

Страшното езеро е обградено от остри върхове и стръмни скали, които придават на мястото драматичен и внушителен вид. То е едно от най-красивите и впечатляващи езера в Рила. Тук човек се чувства едновременно малък и щастлив, че е свидетел на подобна гледка.

Името му може да звучи зловещо, но всъщност описва респекта, който внушават околните върхове – Попова капа, Малък и Среден Купен.

След кратка пауза край заслона на Страшното езеро решихме да не се връщаме по същия път. Продължихме напред, направихме кръгов маршрут и стигнахме до хижа Мальовица, откъдето се върнахме към ЦПШ.
Преходът ни се превърна в едно завършено приключение, изпълнено с различни гледки и преживявания. Така уморени, но заредени от силата на планината се отправихме към вкъщи с планове за следващото планинско приключение.

Информация за маршрута

Когато видяхме, че Ryanair са пуснали полети до Харватия, нашите пътешественически сърца на бързо се обединиха и набързо организирахме едно женско пътуване през юни. Бях си наумила,че трябва да посетя морската част на тази страна още миналата година, когато разхождайки се из Загреб, топлият септемврийски ден ни беше накарал да мечтаем за море.
Задар (исторически известен като още като Zara от венециански и италиански) се оказа открита изложбена зала, изпълнени с истории от различни епохи. Той е най-старият постоянно обитаван град в Хърватия. Старата час на града, която се намира на полуострова, датира от 9 век пр. н. е., когато е бил либурнско селище, наречено Jadera. Градът става римски през 1 век пр.н.е. Пощаден от аварските и славянските нашествия в Далмация (ок. 5–6 век), той остава процъфтяващ търговски, културен и художествен център на византийска Далмация. Владение на австрийци, французи, италианци и кой ли още не, градът пази по малко история от всичко.

Как да стигнем до Задар?

Със сигурност, ако имаш повече време и исках да посетиш повече неща в страната, пътуването с автомобил би бил добър вариант. Минусът тук е, че това ще ви отнеме доста време в път, чакане по граници и плащане на пътни такси. Ние решихме да си спестим това приключение, тъй като разполагахме с малко време и се възползвахме от директния полет София – Задар за сумата от 96 лв двупосочно. След по -малко от час и половина кацнахме на летище Zračna Luka – Zadar.
Спирката на автобуса, който ни закара от летище Задар до центъра на града, се намира точно на изхода на “Пристигащи”. Цената на билета бе 4.65 евро /към юни 2023/ , а времето за път в неделя – около 35-40 мин.

Къде да отседнем?

В Booking може да се открият доста предложения в различни части на града. Ако си в Задар за няколко дни или без кола,обаче, да отседнеш в старата част или в близост до Gradski Most, е най- доброто, което можеш да направиш. Ние отседнахме в частен апартамент на една пряка от Gradski Most и от там имахме възможност да се разхождаме в различни посоки.

Какво да видим?

За да видиш основните неща в града, да хапнеш бюрек за закуска и да се насладиш на музиката на морето, ти е достатъчен ден в града. Старата част на града не е голяма и може да се обиколи със спокойно темпо за няколко часа. Всички забележителности са на едно място и могат да се обиколят пешеходно.
Ето няколко неща, които не са за изпускане:

1. Градската стена и нейните порти

Градската стена /или каквото е останало от нея/ е едно от нещата, които и да искате, няма как да пропуснете. По решение на UNESCO през 2017г. тя е включена в списъка за Културно и природно наследство. Сухопътната порта /Kopnena Vrata/ е определяна за един от най-значимите монументи, останали от венецианците в Далмация. Построена е от главния венециански архитект Michele Sanmicheli през 1543г. ,за да предпази града от Отомански нашествия, портата представлява триумфална арка в ренесансов стил с един главен вход и два по-малки странични входа за пешеходци. Върху портата, могат да се видят изобразени покровителят на града Св. Хризогон, както и венецианския символ на крилатия лъв на Свети Марко.

2. Римският форум

Открит едва през 30-те години на миналия век, Римският форум на Задар е най-големият от тази страна на Адриатика. Той е основан от император Октавиан Август. Днес самият форум представлява огромен площат с останки от минал живот. Сред руините на храмове и колонади стои една непокътната римска колона, която през Средновековието е служила като място за позор, където нарушителите са били оковавани и публично унижавани. Може да се видят още олтари с релефи на митичните фигури Юпитер Амон и Медуза.

3.Църквата Св. Донат

Символът на града, Църквата Св. Донат, построена в ранното средновековие (9 век) е най-голямата предроманска сграда в Хърватия. Самата църква е архитектурен пример от каролингския период и се смята за най-значимата по рода си в Европа. Висока е 27 м и е широк 22 м, има специфична цилиндрична форма, двойна вътрешност и се отличава със своята оригиналност. Заради добрата си акустика, всяка година там се провежда Международения фестивал за средновековна ренесансова музика.

4. Морският орган и инсталацията “Поздравът на слънцето”

Сгушен на края на крайбрежната алея на стария Задар, Морският орган представлява серия от подводни тръби и резониращи камери, които създават музика чрез движението на морето.
Това прави органa единствен по рода си. Когато вълните достигат бреговата линия, те навлизат в резониращите камери и създават хармонични, ефирни мелодии, които отекват по крайбрежната алея. Резултатът е непрекъснато променяща се симфония от звук, която осигурява уникален саундтрак на града.

В непосредствена близост до Морския орган, се намира “Поздравът на слънцето” – светлинен спектакъл, който трябва да се види, за да се повярва. Тази кръгла инсталация се състои от 300 многослойни стъклени плочи, поставени в земята. През деня тези плочи събират слънчева енергия, която оживява през нощта. Когато слънцето залезе, “Поздравът на слънцето” се трансформира в ослепителен светлинен дисплей, предлагащ хипнотизиращ танц от цветове и шарки, пренасяйки артистичността от небето на земята отдолу.

5. Площадът на петте кладенеца

Площадът на петте кладенци или „Trg pet bunara“ е завладяващо и живописно място в Стария град на Задар, известно с историческото си значение и очарователна атмосфера. Площадът е кръстен на пет големи и дълбоки кладенеца, построени през 16 век, служещи за надежден източник на прясна вода за града. Те са били от огромно стратегическо значение по време на обсада.
Архитектурата и дизайнът на площада отразяват влиянието на Венецианската република, която управлява града в продължение на няколко века.
По време на венецианското управление той е бил част от сложната градска защитна система на Задар.
Днес площадът е популярно място за събиране, както на местните жители, така и на нас посетителите награда. В близост може да намерите очарователни местенца кафе или дегустация на местната кухня.

В заключение, Задар има уникален начин да преплита история, изкуство и природа в хипнотизиращ гоблен. Характерът на града е изграден върху древното му римско наследство, иновативните модерни арт инсталации и завладяващата крайбрежна красота. Независимо дали се потапяте в мелодиите на Морския орган, гледате нощния спектакъл на Поздрава на слънцето, изследвате историята на Площада на петте кладенци, наслаждавате се на местната кухня или просто се скитате из очарователния Стар град, Задар предлага пътешествие из време и култура, които са наистина незабравими.

Това са само пет от многото необикновени места в Задар, които поставиха града на специално място в сърцето ми. Древното римско наследство, иновативните модерни арт инсталации и завладяващата крайбрежна красота правят това място завладяващо.
Да посетиш Задар е като да пътешестваш във времето.
Със своята хармоничност от старо и ново, природа и изкуство, Задар ти дава друг поглед към света. Това е място,което те кара да намалиш скоростта и да се насладиш на момента.

Така че, ако още не сте го направили, добавете Задар към своя Travel destination list

Поздрави,
Д.

Ако ви кажат, че в 12.00 часа е късно да тръгнеш за планина, не им вярвайте. Това не важи за всички случаи. След ранното ставане през изминалата седмица, последното нещо, което ми се правеше в събота, бе да се събудя преди 09.00 часа.
След като пих кафе около час и половина, четох книга и се любувах на спокойната си сутрин, останових, че не искам да прекарам остатъка от деня си в София. Даваха го да вали след обяд, а това натежаваше на желанието ми да се махна от София все повече.
След като направих кратка справка със списъка си от запаметени локации в Google Maps, връх Виден, най-високият връх на Конявската планина, ми се стори добра идея. От София по карта пътят излизаше около час и половина, което го правече идеално за следобедна планинска разходка.
Така след малки спорове, че на планина не се тръгва по обяд, пътувахме по пътя София-Перник-Радомир. Малко след село Драгомирово завихме наляво след ресторант “Дървената къща”.
Продължихме по тесен, криволичеща, който се виеше из зелените поля. Разминаването на две коли по този път би бил предизвикателство, но пък асфалтът беше супер, а и ние така и не срещнахме други коли по пътя си.

Когато разучавах маршрута, навсякде пишеше, че може да се стигне почти до върха с кола, но лично аз не го препоръчвам. На километър и половина след завоя, който направихме при ресторант “Дървената къща”, пътят става лош и неподдържан. Решихме да оставим колата малко след първите къщи, които видяхме и да повървим – така или иначе бяхме тръгнали на разходка и това ни устройваше напълно.

Пътят до радио кулата е един и няма как да се сбърка. Времето беше променливо – ту валеше ситен дъжд, ту се показваше слънце, но успешно стигнахме до върха за около час и половина. Общата дължина на нашия пешеходен преход бе малко под 5 км, като по пътя се отбихме за снимки до пейката с гледка, на която попаднахме случайно и в последствие видяхме, че я има отбелязана дори в маршрута на Google Maps.
Пътят свършва до Радио кулата, от където има още около 200-300 метра до върха.

Мястото ни посрещна с поляна, отрупана с цветя. Конявската планина е дом на над 400 вида растения, някои от които са записани в червената книга на изчезващите видове. Имахме късмета да видим мъхестото, виолетово цвете съсенка /още наричано котенце/, което е част от защитените видове.

От самия връх Виден, намиращ се на 1487 м надморска височина, се разкрива красива панорамна гледка към околните планини и населени места.
След като се налюбувахме на красотите около нас, се отправихме обратно към колата. По пътя се отбихме да видим малкото заслонче, което предположихме, че е направено от месната ловна дружинка.

Около 18,30 часа вече бяхме в София и разпалено коментирахме хубавата разходка, която бяхме направили.

Поздрави,
Д.

Между суша и вода, между фантазия и реалност, с лабиринта си от канали, мостове и тесни улични, още със слизането си от автобуса на площад Рома, си давам сметка, че Венеция е един вълшебен микс от цветове и форми.

Кацаме привечер на летище Тревизо и след по-малко от час вече сме във Венеция. Целта на посещението ни е откриването на откриването на карнавала във Венеция, но се оказва, че не сме проверили добре програмата и сме една седмица по-рано. Ще присъстваме на предкарнавалната програма, което също ни устройва. Настаняваме се набързо и отиваме да хапнем. Правим кратка разходка из най-северния от шестте административни района на Венеция - Cannaregio и се пребираме за почивка. 
Сутринта се събуждаме с гледка към църквата Santi Geremia e Lucia и чаша ароматно италианско кафе. За малко сме, а искаме да видим много неща. Отправяме се към железопътната гара, от където си купуваме карта за пътуване с вапорето /vaporetto/ - месния градски транспорт тук. Предвижването с тях е удобно и в повето случаи спестява доста време, ако си решил да прекосиш града пеша. 

Мурано: Островът на стъклото

Днес сме решили да посетим немалко известния венециански остров - Мурано. Качваме се на вапорето линия 4.2 и с още куп ентусиасти се отправяме натам.
Разделен на девет малки острова и пресечен от голям канал, Мурано е известен с изящната си изработка на изделия от ръчно духано стъкло.
Завладяващата история на муранското стъкло започва през 1291 г., когато е решено стъкларските заводи на Венеция да бъдат прехвърлени на Мурано поради многобройните случай на пожари, причинени от пещите, в които се е обработвало то.

Докато пътуваме , се сещам за една книжка, която имах като дете, за баща, който развежда малкият си син в завода за стъкло, в който работи. Не помня повече от нея и ми става интересно как всъщност се изработва стъклото. При бърза справка се оказва, че стъклото се прави от силициев диоксид, който става течен при високи температури. Именно в момента на прехода между течното и твърдото състояние стъклото става меко и ковко, което позволява на стъкларя да го оформи, за да създаде уникални и неподражаеми произведения. Опитът, придобит с течение на времето, е накарал майсторите стъклари от Мурано да открият, че използването на различни материали по време на обработка кара стъклото да променя външния си вид, създавайки уникални и внушителни визуални ефекти. Такъв е случаят с натрия, например, който се използва от майсторате-стъклари, за да направи стъклената повърхност непрозрачна, или с нитрата и арсена, които обаче се използват за премахване на мехурчета. Цветовете, техниките и материалите варират според резултата, който стъкларят иска да постигне. 
Разхождайки се из уличките на Мурано,в няколко от магазинчетата наблядаваме как се изработват малки фигурки и бижута от стъкло. Магазинчетата за стъкло са многобройни. Разбира се освен традиционното миранско стъкло, се продават и китайски имитации на такова - ако сте решили да си вземете нещо за спомен - уверете се, че то е автентично. Ние се спряхме при много мил майстор-стъклар, който пред очите ни изработи това, което си бяхме избрали.
       В края на разходката си, решаваме да посетим бившата църква  Santa Chiara di Murano, наречена днес The Glass Cathedral, в която майстори стъклари демонстрират как от течно стъкло и сръчни ръце се оформят красиви стъклени изделия. 

В Мурано може още да се видят и посетят:
– Музей на муранското стъкло (Museo del Vetro) Чудесно място, събрало историята на производството на стъкло на острова и дом на забележителна колекция от стъклени произведения на изкуството
– Църква Santa Maria е Donato Тази красива църква е известна със своята византийска архитектура и зашеметяващи мозайки.
– Фарът на Мурано (Faro di Murano) Фарът на Мурано, датиращ от края на 19 век, е емблематична забележителност на острова. Предлага страхотна гледка към заобикалящата лагуна и е доста фотогенично място

Цветната магия на Бурано

Когато си замислим за Венеция, първото нещо, което обикновено ни идва наум, са каналите, тесните улички и градът, потънал в романтична атмосфера. Но има едно място, извън пределите на града, което не е за изпускане. След лежерно изпитото ароматно италианско кафе, в деня на откриването на предкарнавалната програма взимаме отново вапоретото /номер 12/ и се отправим към цветния остров Бурано. 
Бурано е очарователен остров, разположен във Венецианската лагуна, намиращ се на 7 км от града, впечатляващ с ярките си цветове и мрежа от канали, където всяка къща се отличава с индивидуален стил и цвят. 
Пътуването ни с вапоретото продължава 45 мин. Макар и извън туристическия сезон, тук туристите са много, а вапоретото малко.  Слизаме с облекчение и се отправяме към тясна, цветна уличка, където от всички страни има магазинчета, които предлагат дантелени издания и сувенири.
Освен с цветните си къщи Бурано е известен още и с вековната си традиция в правенето на дантела. В много магазини на острова можете да намерите деликатни ръчно изработени дантелени продукти - от дрехи до домашен декор. Сложната дантела е важна част от местната култура и история. Традицията на правене на дантела в Бурано датира от 16-ти век. Смята се, че е пренесена на острова от гръцки и арменски бежанци.
Изкуството на дантелата бързо процъфтява и се превръща в основен източник на доходи за много семейства за времето си.

Разглеждаме няколко от магазинчетата за дантела и продължаваме обиколката си.
Подобно на Венеция, Бурано е изграден от мрежа от канали. Малки, очарователни мостове свързват цветните улици и спомагат към привлекателността на острова. Макар многото туристи, с които слязохме на острова, тук времето тече различно от Венеция и атмосферата е много по-спокойна, а с цветните къщи наоколо имаш усещането, че се разхождаш в приказва.
Традицията за боядисване на къщите в ярки цветове в Бурано датира от векове. Смята се, че е започнала като практичен начин за рибарите да идентифицират по-лесно домовете си, когато са се връщали от своите плавания. Ярките цветове улеснявали забелязването на къщите им от разстояние дори в условия на мъгла.

На островът има доста ресторантчета, където може да се опита пресна морска храна. Едно от популярните ястия тук е „Risotto al nero di seppia“ – ризото с мастило от сепия. Ние спряхме за обяд в малкото ресторантче Ai Pescatori. Въпреки невзрачният му вид, хапнахме много вкусна паста и вино, които определено останаха най-вкусните неща, които ще сме опитвали в това пътуване.
След обяда се отправихме към вапоретото, което ни връща обратно във Венеция…

следва продъжление…

Беше неделя и почти обяд. Някой каза, че се очаква идните дни да застуди най-после. Тази зима се оказа доста топла дори и за моите представи. Трябваше бързо да измислим на къде да поемем, тъй като времето си минаваше, а денят през януари е къс.
Поехме към Мелник без да мислим. Докато пътувахме, решихме че не ни се пътува толкова, а и вече бяхме правили разходка натам и не ни се повтаряше.
Ето така малко малко преди Благоевград отбихме посока село Стоб.
Точно до паркинга до църквата Св. Прокопий тръгва и пътеката към Стобските пирамиди. Преставляват различни остри, игловидни и пирамидални земни форми, като голяма част от тях са увенчани с каменни шапки, някои от които с размери 120/80 см.

На входа на самата пътека имаше каса за закупаване на билети, която по време на нашето посещение не работеше. След като подминахме бутката за билети, продължихме по добре маркираната пътека, която след около 10тина минути ни отведе до първите скални образования. Живописните им композиции носят различни имена – Чуките, Самодивки комини, Кулите и други.
Ние не разпознахме нито една, но може би с предварителна подготовка, щяхме да се справим по-добре в откриването им.

Самата пътекате е лека, като само на едно-две места имаше по-стръмни изкачвания. Общо ни отне около 25-30 минути, за да стигнем до последната точка на маршрут. Полюбувахме се от високо на красивите гледки към Рила и околностите и тръгнахме на обратно.

Поздрави,
Д.

Беше една неделя, в която пътувахме от Банско през Велинград за София. Нямахме много време, но не искахме неделята ни да премине само в път, за това потърсихме кратки пътеки за разходка. Трекинг приложението, което използвахме, ни показа няколко маршрута. Ето така се спряхме на Пашови скали. Не бях чувала за мястото и нямах очаквания. По информацията, която имахме, знаехме, че до мястото се стига за около 30 минути, но мисля че ние се справихме за по – малко и то със спирките, които правихме, за да видим дали няма да изскочи някое животно от другата страна на оградата, около която пътеката върви.

Тръгнахме се от Юндолското ханче, където пътят се разклонява. Оставихме колата до една изоставена бензиностанция, от където има табела за Пашови скали. Прекосихме поляната покрай праклисчето и после се влязохме в иглолистна горичка,от където последва лежерна пътека до мястото.

Гледките от високо са невероятни. Един от посетителите на мястото ни каза, че преди е имало табела с изображение и информация какво се вижда от скалата, но ние не намерихме такава. По наши предположения гледката ни включваше селата Света Петка и Абланица, както и части от Пирин, Рила и Родопите.

Маршрутът е кръгов, така че навръщане решихме да вземете пътекава в ляво и да направим кръг.

Ние избрахме да обиколим и не съжалихме- началото на август беше пълно с малини

Пътеката е лека и не се заблуждавайте от туристическите щеки, с които реших да разходя до там.
Ако някой път ви се наложи да минете през Юндола и имате 1 час на разположение или пък малко повече, отбийте се да видите мястото. На нас ни отне около час и половина с всички сбирки за малини по пътя ❤️

Поздрави,
Д.