Беше неделя и почти обяд. Някой каза, че се очаква идните дни да застуди най-после. Тази зима се оказа доста топла дори и за моите представи. Трябваше бързо да измислим на къде да поемем, тъй като времето си минаваше, а денят през януари е къс.
Поехме към Мелник без да мислим. Докато пътувахме, решихме че не ни се пътува толкова, а и вече бяхме правили разходка натам и не ни се повтаряше.
Ето така малко малко преди Благоевград отбихме посока село Стоб.
Точно до паркинга до църквата Св. Прокопий тръгва и пътеката към Стобските пирамиди. Преставляват различни остри, игловидни и пирамидални земни форми, като голяма част от тях са увенчани с каменни шапки, някои от които с размери 120/80 см.

На входа на самата пътека имаше каса за закупаване на билети, която по време на нашето посещение не работеше. След като подминахме бутката за билети, продължихме по добре маркираната пътека, която след около 10тина минути ни отведе до първите скални образования. Живописните им композиции носят различни имена – Чуките, Самодивки комини, Кулите и други.
Ние не разпознахме нито една, но може би с предварителна подготовка, щяхме да се справим по-добре в откриването им.

Самата пътекате е лека, като само на едно-две места имаше по-стръмни изкачвания. Общо ни отне около 25-30 минути, за да стигнем до последната точка на маршрут. Полюбувахме се от високо на красивите гледки към Рила и околностите и тръгнахме на обратно.

Стобските пирамиди са включени в Червената книга на България като критично застрашено природно местообитание и си заслужава да се посетят поне веднъж. Под действието на ветровете, дъждовете и други ерозионни фактори, формата на пирамидите се променя постоянно, което значи че, ако ги посетим втори път, навярно пейзажът поне мъничко ще се е променил. Мястото ни се стори добро за посещение от всякаква възраст и физическа подготовка. Има доста места за отдих и почивка, но не мисля че е подходящи за посещение в горещи дни, тъй като след излизането от горичката няма никаква сянка.