Ако ви кажат, че в 12.00 часа е късно да тръгнеш за планина, не им вярвайте. Това не важи за всички случаи. След ранното ставане през изминалата седмица, последното нещо, което ми се правеше в събота, бе да се събудя преди 09.00 часа.
След като пих кафе около час и половина, четох книга и се любувах на спокойната си сутрин, установих, че не искам да прекарам остатъка от деня си в София. Даваха го да вали следобяд, а това натежаваше на желанието ми да се махна от София все повече.
Идея за еднодневна разходка до връх Виден
След като направих кратка справка със списъка си от запаметени локации в Google Maps, връх Виден, най-високият връх на Конявската планина, ми се стори добра идея. От София по карта пътят излизаше около час и половина, което го правеше идеално за следобедна планинска разходка.
Така след малки спорове, че на планина не се тръгва по обяд, пътувахме по пътя София-Перник-Радомир.
Как се стига до връх Виден
Малко след село Драгомирово завихме наляво след ресторант “Дървената къща”.
Продължихме по тесен, криволичещ път, който се виеше из зелените поля. Разминаването на две коли по този път би бил предизвикателство, но пък асфалтът беше супер, а и ние така и не срещнахме други коли по пътя си.
Когато разучавах маршрута, навсякде пишеше, че може да се стигне почти до върха с кола, но лично аз не го препоръчвам. На километър и половина след завоя, който направихме при ресторант “Дървената къща”, пътят става лош и неподдържан. Решихме да оставим колата малко след първите къщи, които видяхме и да повървим – така или иначе бяхме тръгнали на разходка и това ни устройваше напълно.
Пътят до радио кулата е един и няма как да се сбърка. Времето беше променливо – ту валеше ситен дъжд, ту се показваше слънце, но успешно стигнахме до върха за около час и половина. Общата дължина на нашия пешеходен преход бе малко под 5 км, като по пътя се отбихме за снимки до пейката с гледка, на която попаднахме случайно и в последствие видяхме, че я има отбелязана дори в маршрута на Google Maps.
Пътят свършва до Радио кулата, от където има още около 200-300 метра до върха.
Природата на Конявската планина
Преходът до връх Виден не е само панорамна разходка, но и истинско потапяне в богатото биоразнообразие на района. Поради специфичното местоположение и климат, тук се срещат растителни видове, които рядко виреят на други места.
Конявската планина е дом на над 400 вида растения, някои от които са записани в червената книга на изчезващите видове.
Мястото ни посрещна с поляна, отрупана с цветя. Имахме късмета да видим мъхестото, виолетово цвете съсенка /още наричано котенце/, което е част от защитените видове.
Връх Виден е от онези места, които ни напомнят, че не е нужно да катерим най-високите или трудни върхове, за да се почувстваме на върха на света. Със своята достъпност и феноменални 360-градусови панорами, той е перфектната дестинация за всеки, който иска да избяга от градския шум, без да отделя цели дни за подготовка.
След като се налюбувахме на красотите около нас, се отправихме обратно към колата. По пътя се отбихме да видим малкото заслонче, което предположихме, че е направено от месната ловна дружинка.
Около 18,30 часа вече бяхме в София и разпалено коментирахме хубавата разходка, която бяхме направили.
Поздрави, Д.
