Сещате ли се за онова специфично вълнение, когато тръгнете към място, което не фигурира в класациите „Топ 10“ в даден регион, а GPS-ът ви отвежда до прашни пътища и тихи махали? Тази пролет си обещах да заменя популярните екопътеки и водопади с нетолкова познати места. Така стигнах най-после до две малко посещавани, но истински изумителни места, които “трупаха прах” в набелязаните ми списъци в Google maps и които неминуемо превръщат еднодневното бягство от София в истинско приключение.
Днес ви отвеждам до мистичната Врана вода край Етрополе и „златната“ Добравишка скакля край Искрец в Западна Стара планина. Тези две приключения се случиха в две поредни съботи края на май/началото на юни, за които нямах особенни планове или очаквания. Понякога най-хубавите неща се случват точно така – когато просто решиш да тръгнеш, воден от любопитството към непознатото. Ето ги и тях.
Водопад Врана вода: скритото зелено съкровище край Етрополе
Първи в списъка ми беше водопадът Врана вода. Макар да бях чела, че преходът е кратък, нищо не ме подготви за неговата „дива“ страна.
Как се стига до водопад Врана вода?
Пътят към това карстово бижу започва малко след табелата на село Ямна (махала Падеш), където при острия ляв завой ще забележите черен път, който се отклонява вдясно. Следва се жълтата маркировка, която в началото съвпада с пътя за Етрополския манастир Св. Троица.
Първоначално тръгнахме по спокоен коларски път, но след десетина минути приключението придоби съвсем различен облик. Стигнахме до разклон, където маршрутът за водопада се отклонява от черния път вдясно през гората малко след указателните табели.
Ако се озовете на голяма открита поляна, значи сте подминали завоя. Може да познаете как разбрахме това, нали?
Върнахме се малко назад, за да хванем истинската горска пътека, колкото и красива да ни се струваше гледката от поляната.
На места беше толкова обрасло, че се движехме почти на сляпо, опитвайки се да разпознаем накъде продължава пътят. Беше кално, объркващо и признавам – не очаквах, че тези 30 минути изкачване ще изискват толкова усилия.
Пътеката се вие през гората, а накрая се разделя на два ръкава. На слизане разбрахме, че по който и да бяхме тръгнали, щяхме да стигнем водопада. Самият той се разкрива изненадващо. Това, което го прави толкова впечатляващ за мен, е начинът, по който водата не просто пада, а се плъзга по скалата, разделяйки се на десетки малки поточета. Самата скала е покрита с наситено зелен мъх, който придава на мястото приказен, почти мистичен облик. Висок е около 15 метра, но изглежда много по-величествен заради дивата природа, която го обгръща.
Пътят навръщане ни се стори много по-лесен след като вече знаехме накъде вървим.
Врана вода се оказа от онези приказни места, които ти напомнят, че най-ценните гледки не се подаряват, а се печелят с малко усилия и любопитство.
*Тази разходка комбинирахме с посещение на водопад Варовитец и Етрополския манастир „Света Троица“, които се намират само на няколко минути с кола.
Златният блясък на Добравишка скакля
След „зеленото предизвикателство“ край Етрополе, следващата събота ме отведе в напълно различен свят.
Ако Врана вода е скрита и дива, то Добравишка скакля е мащабна, открита и някак сурова.
Сгушен сред дивите склонове на Западна Стара планина, водопад Добравишка скакля е истински скрит природен рай. Водният му пад се спуска грациозно от внушителен скален венец, образувайки фина водна мъгла.
Водопадът е висок около 20 метра и очаквано е най-пълноводен през пролетните месеци или след обилни дъждове.
Тръгнахме едва по обяд, а небето вече тежеше от сиви облаци. Въпреки прогнозата за дъжд, амбицията ми да изляза от София надделя.
Как се стига до водопад Добравишка скакля?
За разлика от „дивата“ пътека към Врана вода, маршрутът тук е много по-предвидим, макар и не по-малко вълнуващ. Пътят от София минава през Костинброд и Бучин проход, след което се отклонява към село Искрец.
От село Искрец продължихме към село Добравица. Пътеката към водопада се намира в долната махала на селото.
Пътят, по който се кара, е черен, но не чак толкова лош за минаване с лек автомобил. Колата оставихме при къщите до малкото разширение до чешмата, където се намира и указателна табела към водопада.
Разстоянието до водопада по табела е 1.70 км и се върви основно по коларски път с леки спускания и изкачвания с един по-стръмен кратък участък. Маршрутът е добре обозначена с табели, като маркировката до водопада е синя.
След като изминахме основната част от коларския път, стигнахме до разклон, където по указателна табела се отбихме по тясна пътека вляво. Тук теренът стана малко по-тесен и изискваше малко внимание тъй като на места беше леко стръмно и хлъзгаво. След около 100 метра вече бяхме в подножието на водопада.
Това, което направи Добравишка скакля интересен за мен, беше фактът, че скалният венец е леко издаден напред и позволява да се застане почти буквално под падащата водна струя без да се намокриш напълно. Едно от любимите ми неща при този вид водопади е именно това.
Общо преходът от колата до водопада ни отне около 40 минути спокойно ходене. Добравишка скакля определено е чудесен избор за лека еднодневна разходка близо до София, която не изисква специална екипировка, но зарежда с много енергия.
На връщане се отбихме да хапнем прясна риба в лятна градина “Голд фиш”, която препоръчвам с две ръце, ако сте в района.
Ако се чудите какво да правите следващите почивни дни или имате нужда от истински рестарт далеч от познатите маршрути, не се колебайте да изберете Добравишка скакля или Врана вода за следващото си приключение. Понякога именно тези „скрити“ и тихи места зареждат най-силно.
А ако имате въпроси за маршрутите или самото местоположение, не се колебайте да ми оставите коментар!
Благодаря ви, че стигнахте дотук!
До нови срещи,
Д.
