Едно от хубавите неща да живееш в Европа, е лекотата, с която можеш да вечеряш в София и да пиеш кафето си в Италия на следващия ден и то само за 40 евро двупосочно.
Когато организирах пътуването си до Римини през април, знаех, че искам да видя нещо различно от пясък и море. Сан Марино – петата най-малка държава в света и най-старата република на планетата, се оказа само на една ръка разстояние и за трите дни, които бях отредила за това пътуване, нямаше как да не го посетя.
Сан Марино не е просто „държава в държавата“. Тя е уникален исторически феномен – най-старата оцеляла република в света. Докато останалата част от Европа е преминавала през империи, монархии и революции, тази малка държава е успяла да запази своята независимост в продължение на цели 17 века.
Легендата за Свети Мариний
Всичко започва през далечната 301 г., когато един каменоделец на име Мариний бяга от гоненията срещу християните и намира убежище на върха на планината Монте Титано. Преди да си отиде, той оставя на своите последователи завета: „Оставям ви свободни от другите хора“.
Тези думи стават основа на държавност, която не се е подчинила нито на Папата, нито на Наполеон (който толкова се възхитил от свободолюбието им, че им предложил да разшири територията им!). Днес Сан Марино се управлява по конституция, чиито основи датират от 1600 г., а държавните им глави – Капитан-регентите – се сменят на всеки 6 месеца, точно както в древността.
За да усетите този дух на свобода и спокойствие, каквито ние усетихме в Сан Марино, първо трябва да стигнете до него. Ето как да го направите:
Как се стига от Римини до Сан Марино?
С автобус (което беше и нашият избор)
Най-лесният и евтин начин е с автобусната линия на Bonelli Bus или Fratelli Benedettini. Автобусът тръгва от спирката до жп гарата в Римини (пред Hotel Napoleon) и ви оставя директно до историческия център на Сан Марино.
Цена на билета в едната посока е €7.00 (към април 2026)
Времето за пътуване е около 50 -55 минути.
Съвет: Седнете от дясната страна на автобуса на отиване за по-добри гледки!
Ако решите да слезете една спирка по-рано и сте любители на фуникулярите /като мен/ , може да се възползвате от Funivia di San Marino, който е основна атракция и транспортна връзка, между ниската част на града – Борго Маджоре (Borgo Maggiore) и с историческия център.
Цената на билета (към април 2026) е €4.00 в едната посока. Тръгва на всеки 15 мин, като самото пътуване продължава 2 мин.
С кола под наем
Ако пътувате с автомобил, пътят е между 35 – 50 мин спрямо натовареността /според Google maps/.
Имайте предвид, обаче, че паркирането в стария град може да е предизвикателство, ако отидете по-късно или в сезон. Паркингите са номерирани от 1 до 9.
Съвет: Ако някога се върна в Сан Марино и то с кола, бих избрала паркинги 6 и 7. Те ми се сториха най-удобни от гледна точка на големина и близост до самия исторически център.
Какво да разгледате?
Основната причина за нашето пътуване до Римини бе изданието на Rimini Marathon, което се провеждаше в няколко различни дистанции и в което взехме участие и ние.
Първоначалният ни план бе да пътуваме рано сутринта до Сан Марино в някой от другите дни и да се приберем с последния автобус, но в последствие нещата се промениха.
Пътувахме в деня на маратона и прекарахме една нощ в Сан Марино, за да се наградим с красив залез в края на деня. Това беше решение, за което определено не съжалявам. Така изпратихме един залез и посрещнахме един изгрев в петата най-малка държава в света от върха на планината Монте Титано.
Когато дневните туристи си тръгнат с последните автобуси към Римини, Сан Марино се преобразява. Тълпите изчезват, калдъръмените улички утихват, а светлините на италианската долина долу започват да блещукат. Това време ни позволи да разгледаме всичко без бързане.
Ето моя списък с места, които не трябва да пропускате, независимо дали сте тук за няколко часа или за цяла нощ:
Трите кули (Le Tre Torri) – Символът на свободата
Те са разположени на трите върха на планината и са свързани с живописни пътеки.
- Гуаита (Guaita): Първата и най-стара кула (XI в.). Изкачването по стръмните ѝ стълби до самия връх си заслужава всяка капка пот заради 360-градусовата панорама.
- Честа (Cesta): Намира се на най-високата точка. В нея е Музеят на старинните оръжия, но дори да не влизате, гледката към Първата кула оттук е „класическата“ снимка от Сан Марино.
- Монтале (Montale): Третата кула е най-усамотена. Тя не е отворена за посещения, но разходката до нея през гората е изключително успокояваща.
Пътеката на вещиците (Passo delle Streghe)
Това е може би най-фотогеничното място в цялата република. Този тесен каменен мост свързва първите две кули. Името му звучи мистично, а гледките към Адриатическо море (което в ясен ден се вижда прекрасно) са зашеметяващи.
Площад на Свободата (Piazza della Libertà)
Тук се намира Palazzo Pubblico (Правителственият дворец). Дори да не влизате вътре, спрете се за момент, за да усетите духа на мястото. Ако сте там през деня, можете да видите смяната на караула, която е много церемониална и интересна, но за съжаление ние не успяхме да хванем.
Базиликата на Сан Марино
Тук се съхраняват мощите на Свети Мариний – каменоделецът, поставил началото на всичко. Сградата е внушителна, в неокласически стил, и излъчва невероятно спокойствие.
Къде да отседнете и да вечеряте/обядвате?
За нашата специална вечер избрахме Hotel La Grotta. Хотелът е разположен в самия исторически център, което беше ключово, за да усетим атмосферата на града след залез. Стаите бяха уютни, а усещането да се събудиш в сърцето на средновековна крепост е неповторимо.
Вечерята ни беше в ресторант La Terrazza. Както подсказва името, гледката от терасата е спираща дъха – идеалното място да отпразнуваме успешното участие на маратона с чаша местно вино и традиционна италианска кухня. Комбинацията от вкусна храна и светлините в далечината беше най-добрата награда, която можехме да си подарим.
В града има още много малки и симпатични места с вкусна храна и атмосфера, така че където и да изберете да хапнете, няма да сбъркате.
Музеите: За тези, които търсят нещо различно
Ако имате повече време или просто обичате музеите, Сан Марино предлага няколко доста интересни и необичайни музея.
Ние оставихме тази част за някой друг път, но тези попаднаха в полезрението ми:
- Държавният музей (Museo di Stato): Намира се в Palazzo Pergami Belluzzi и съхранява богата колекция от археологически находки и произведения на изкуството, които разказват историята на републиката.
- Музей на любопитството (Museo delle Curiosità): Тук може да се види всичко – от най-дългите нокти в света до най-странните средновековни изобретения.
- Музей на изтезанията (Museo della Tortura): Той представя мрачната страна на историята с огромна колекция от уреди за мъчения от различни епохи.
- Музеят на филателията и нумизматиката: Сан Марино е известен сред колекционерите по целия свят. Тук може да се видят уникални пощенски марки и монети, емитирани от републиката през годините. Място, което съжалявам, че не успях да посетя.
Историческият център е изцяло пешеходна зона. Пригответе се за стръмни калдъръмени улички, малки магазинчета за бижута, сувенири и кожени изделия. Удобните обувки са задължителни за разходка!
И макар тези обувки да бяха изминали километри в бягане по време на маратона в Римини същата сутрин, всяка крачка нагоре по стръмните улички на Сан Марино си заслужаваше. Въпреки че вечерта дъждът ни накара да мислим, че ще пропуснем красивите гледки в околието, планината реши да ни възнагради за търпението. Облаците се разкъсаха точно навреме, за да ни покажат, че след всяка буря (и след всеки маратон) идва най-красивият залез.
Сан Марино не е просто бърза отбивка за снимки. Това е място, което ни припомни, че най-ценните моменти се крият в малките детайли, неочакваните обрати на времето и усещането за свобода, високо над облаците.
Ако планирате пътуване и се колебаете дали да включите Сан Марино в плановете си и имате въпроси, не се колебайте да ми оставите коментар.
Благодаря ви, че бяхте част от това пътуване над облаците!
До нови срещи,
Д.
