Една юлска събота сутрин, когато слънцето още не беше изгряло напълно над върховете, ние вече бяхме готови за тръгване. Предната вечер останахме да спим в близост до ЦПШ „Мальовица“, за да избегнем ранното пътуване и да започнем деня си с повече енергия.
Събудихме се рано, със свежия въздух на Рила, и в онова очакване, познато на всеки, който обича планината – да откриеш ново място и да минеш по нов маршрут – а този беше в плановете ни от дълго време.
Целта за деня бяха Йончево и Страшното езеро – два от най-живописните водни бисери на Рила, достъпни в рамките на един не твърде труден, но запомнящ се преход.
Начало на маршрута – откъде се тръгва?
Началната точка е ЦПШ „Мальовица“, веднага след хотел „Мальовица“. Оттук поехме по зелената маркировка, която отвежда до Йончевото езеро.
Първите крачки са по пътека в гъста гора. Дърветата пазят прохлада, птиците пеят, а лъчите на утринното слънце пробиват между клоните. Тази част от прехода е сравнително лека – наклонът не е стръмен, но постепенно се усеща как пътеката се изкачва.
След около час гората отстъпва място на открити поляни. Тук вече погледът се отваря – виждат се върхове и скалисти ридове, които подсказват, че сме в сърцето на Рила.
От ЦПШ „Мальовица“ до Йончево езеро
Около час и половина след старта стигнахме Йончевото езеро.
То е едно от онези места, на които ти носят усещането, че времето е спряло. Водата е спокойна и кристална, а околните върхове се оглеждат в нея като в огледало. Това е идеалното място за почивка и снимки, глътка вода и няколко минути сладки приказки.
Йончевото езеро носи спокойствие и хармония – усещането е, че планината тук е по-мека и гостоприемна. Но един поглед нагоре и вече усещаш, че маршрутът тепърва има да ти покаже по-драматичната си страна.
От Йончево към Страшното езеро
След кратка пауза продължаваме нагоре – вече по синята маркировка. Тук пътеката става по-стръмна и камениста. Изкачването е малко по-предизвикателно, но гледките компенсират всяка крачка.
Постепенно Йончевото езеро остава далеч долу, а хоризонтът се изпълва със сурови върхове и скалисти склонове. След около час и половина катерене стигаме и до най-внушителната гледка за деня – Страшното езеро.
Страшното езеро – величието на Рила
Страшното езеро е обградено от остри върхове и стръмни скали, които придават на мястото драматичен и внушителен вид. То е едно от най-красивите и впечатляващи езера в Рила. Тук човек се чувства едновременно малък и щастлив, че е свидетел на подобна гледка.
Името му може да звучи зловещо, но всъщност описва респекта, който внушават околните върхове – Попова капа, Малък и Среден Купен.
След кратка пауза край заслона на Страшното езеро решихме да не се връщаме по същия път. Продължихме напред, направихме кръгов маршрут и стигнахме до хижа Мальовица, откъдето се върнахме към ЦПШ.
Преходът ни се превърна в едно завършено приключение, изпълнено с различни гледки и преживявания. Така уморени, но заредени от силата на планината се отправихме към вкъщи с планове за следващото планинско приключение.
В края на деня, когато умората в краката утихне, остава само едно – чистото усещане за свобода, което само високите върхове могат да дадат. Човек си тръгва от планината, но част от сърцето му винаги остава горе.
До нови срещи,
Д.
